Хирудотерпията при лечение на хронична венозна недостатъчност

сушени медицински пиявици

сушени медицински пиявици

Хирудотерпията при лечение на хронична венозна недостатъчност. Най-крайния метод за лечение на венозната недостатъчност е операцията. Консервативното лечение е, в повечето случаи, само подготовка за операцията. Има случаи, обаче, при които единствено консервативната терапия може да се прилага поради местни или общи проблеми на организма. Това са старостта на пациента, тежка патология в стадий на декомпенсация (исхемична болест на сърцето, хипертонична болест, бъбречни заболявания, диабет и т.н.), необратими повреди в лимфообращението, прекомерно надебеляване, и продължителна неподвижност.

Има и такива болни, които категорично не желаят да правят операция, и при тях единствено традиционните методи на лечения, съчетани с хирудотерапията могат да помогнат. Възникването на по-силно кървене по време на терапията е вследствие на патологията и нормална реакция при поставянето на пиявици на тези места. Към редките усложнения които могат да се появят при тази терапия спадат посттромбофлебитния синдром, изменения в настроението на пациента – неразположение, непродължителен субфебрилитет, и развитието на регионален лимфаденит, вследствие действието на симбиотични на пиявиците бактерии – Aeromonas hidrofila.
При този вид терапия се използват от 5 до 18 пиявици, 1 до 2 пъти седмично, като се има предвид патологиите на болния, тежестта на състоянието му, и риска за развитие на посттромбофлебитен синдром. Максималната доза за целия курс на лечение е 1 пиявица на килограм тегло. При развитие на посттромбофлебитен синдром се назначава местна магнитотерапия 10-15 пъти със специален крем, който съдържа веществата, които пиявицата пуска в кръвта по време на терапията.
Терапевтичният ефект при комплексна терапия с пиявиците настъпва при 100% от случаите. Това потвърждава, че наличието на риск при пациента от развитие на посттромбофлебитен синдром не е причина за отказ от терапията.
Ефектът от поставянето на пиявиците е забележителен. Настъпва нормализация в хемодинамичните процеси, намалява налягането над малката подкожна вена, подобрява се микроциркулацията, прекратява се нарастването на тъканната хипоксия която предизвиква отоци, индурация на тъканите и друго трофични процеси.

 

 

Comments are closed.